Тринайсетте цвята на дъгата

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея

Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Thu Mar 21, 2013 4:07 pm

Тема за антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Mon Mar 25, 2013 2:26 pm

Я! Първи отзив:

Напълно случаен потребител в Goodreads wrote:Най-добрата българска антология, която съм чел. Без колебание, без угризения.

Особено заради:

– „Сиянието на реката“ на Атанас П. Славов и Георги Арнаудов

– „Извън картината“ на Григор Гачев

– „Атентатът“ на Йоан Владимир

– „Сънувах човешко лице“ на Ивайло П. Иванов

– „Да обичаш Сам Сама“ в съавторство с Владимир Полеганов

– „Драконът и портокаловият сок“ на Геновева Детелинова

... а от останалите текстове няма ни един да ме дразни – с желанието да го редактирам. ;)

Съвременната българска литература се нуждае от големи теми (нежели от злободневно дребнотемие... :(). Всеки от текстовете тук е такъв. Ще се самоцитирам:

„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).“

Най-хубавото е, че покрай съставителството на тази антология се вдъхнових за следващата – истински голямата... но за това – като му дойде времето. ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Wed Mar 27, 2013 11:55 am

Я! Втори отзив:

...
Аз, читателят, копнея да чета истории, за които мога да усетя, че вълнуват авторите си. Да усещам как от тях още капе кръв, още блести усмивка.

Знам… такива истории се пишат трудно. И ни изтощават – като всяко силно преживяване. И ни трябва време после: да възстановим кръвта си, лицевите мускули да си починат.

Но и знам, че могат да се пишат. Ето, имаме една антология. А дали… имаме още?

Ще се радвам, силно, ако споделите:

А) впечатления от текстовете в антологията;

Б) други текстове (или цели сборници), в които вие сте усетили, че вълнуват авторите си.

(Как да ги познаете ли? Ами… по това, че и вас вълнуват, като ги четете. ;) )
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Fri Mar 29, 2013 2:59 pm

Анонс при Валентин Иванов:

“Човешката библиотека”, съвместно в Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ издаде нова антология с българска фантастика. Сред авторите са: Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Янчо Чолаков, Ангелина Илиева (с псевдоним Йоан Владимир), Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов, Геновева Детелинова, както и вашият покорен слуга Валентин Д. Иванов. Живот и здраве, по-нататък ще се опитам да напиша по няколко думи за всеки от разказите в сборника.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Thu Apr 04, 2013 3:39 pm

Представяне в „Проблясъци“:

Където небето среща земята

Колко пъти се сещаме, омотани в сивото на забързания си живот, колко пъти се сещаме за дъгата...?

Колко пъти забравяме, а после твърде дълго, твърде бавно си припомняме ... щрих по щрих, нюанс по нюанс, оттенък по оттенък, че има/ме и други цветове, че сме нещо повече, че там навън, а и вътре в нас, нещо тихо ни зове да захвърлим всичките си вкоравени обвивки, всичките си покрити с паяжини кошмари (о, и претоварения си от задачи календар), и да хукнем по окъпаната в слънце и дъжд пътека, в чийто далечен край дъгата свързва небето със земята.

Ето този малък, нестроен словесен водопад извика у мен "Тринайсетте цвята на дъгата", докато се чудех как бих могла въобще някога, по някакъв начин, да успея да представя тази книга.

Разказите от тази българска антология са - всеки за себе си - малко припомняне за истинската ни същност, за заключеното, топло, човешко цветно някъде дълбоко в нас, което, затиснато от безцветието, напира да избухне и да окъпе всичко наоколо в пъстри краски и звънък смях. И ако има нещо, което може да спаси света - това е то.

Цветното в нас е немирното дете, което сме били; онова, което търси мир и любов, и път през звездите - то все се пресяга навън и напред, към тежката врата, зад която трепти океанът на дъгата, притеглящ го към себе си като малка цветна прашинка.

Но не за да го удави, не; а за да го прегърне.

Трябва само мъничко смелост да сложиш ръка на бравата, и да се сетиш къде е захвърлен ключът. После...

После е лесно :)


Повече:
http://choveshkata.net/blog/?page_id=3408
http://choveshkata.net/blog/?p=3410
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Mon Apr 08, 2013 9:51 am

Представяне при Григор Гачев

Неведнъж съм споделял възхищението си от Човешката библиотека. А сега имам и нов повод.

(И – да се изфукам – с мъничко моя заслуга в него. :) )

Става дума за новата им книга (съвместно с Дружеството на българските фантасти „Терра Фантазия“) – „Тринайсетте цвята на дъгата“. Тринайсет разказа от български фантасти – като се започне с имена от калибъра на Величка Настрадинова, мине се през таланти като Любомир П. Николов, Ани Илиева (помните ли Йоан Владимир?) и Янчо Чолаков, та се свърши с (не особено) скромния ви домакин тук. Своя разказ не искам да преценявам, но останалите са великолепна подборка. Достойна за антология на съвременната българска фантастика.

Предлага се както в хартиен, така и в електронен вид. Хартиената е отпечатана е на 100% рециклирана хартия и струва 15 лева (уви, малкият тираж качва жестоко стойността). Електронната е достъпна срещу каквото заплащане решите да отделите (дори нулево, ако оценявате съдържанието на толкова)… Още много за книгата можете да научите от записа в блога на Човешката библиотека.

Съдържанието ѝ… С труд се удържам да не започвам да описвам магията на Марта Матева, терзанията на Евтим (патриарх Евтимий, но в един паралелен свят), борбата на Джошуа да опази баланса на астероида си, моралният избор на Ден Сир… Но не искам да разваля най-чудесното в книгата.

Защото ако има нещо по-красиво и вълнуващо от една вълшебна страна, то е усещането, че тя очаква да я откриеш. Че е ей тук, зад ъгъла – заобиколиш ли го, ще я видиш, протегнеш ли ръка, ще я докоснеш.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Tue Apr 09, 2013 1:08 pm

Анонс от Александър Карапанчев във форума към клуб „Иван Ефремов“:

На 21 март т.г. (сиреч за Първа пролет!) излезе електрон-
ната антология „ТРИНАЙСЕТТЕ ЦВЯТА НА ДЪГАТА“. Тя е
съвместно издание на Фондация „Човешката библиотека“ и
Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, а
нейни съставители са добре познатите ни и универсални
люде Калин Ненов & Атанас П. Славов.

...

Б. al. Приятно ви, пъстроцветно и запомнящо се четене!
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Mon Apr 15, 2013 11:42 am

Разпратено за медийна разгласа:

Кал wrote:„Тринайсетте цвята на дъгата“ е първата антология с български разкази, включена в поредица „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/?page_id=13). Антологията е съвместно издание на фондация „Човешката библиотека“ и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и представя текстове на Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Д. Иванов, Янчо Чолаков, Йоан Владимир, Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов и Геновева Детелинова. Голяма част от разказите са носители на национални отличия, а някои са излизали в превод на английски, руски, испански и други чужди езици.

Свързващата нишка в „Тринайсетте цвята“ е спасяването на света: независимо дали буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на всичките вселени-хора, събрани в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“). Фокусът върху значими теми е съзнателно предизвикателство на съставителите към съвременната българска литература.

Изданието има електронен и хартиен вариант. Електронният вариант се разпространява на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“.

За повече: http://choveshkata.net/blog/?p=3410


+ публикувано в „Аз обичам книгите“ в Гугъл+

This post by Кал received thanks from:
Лъч (Mon Apr 15, 2013 3:39 pm)
Rating: 10%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Tue Apr 16, 2013 8:33 am

Отражения в:

- binar.bg (в „Литературен гид“)
lira.bg
- teenews.eu
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Wed Apr 17, 2013 9:28 am

Отражение в komentator.bg
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Thu Apr 18, 2013 12:53 pm

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Fri Apr 19, 2013 8:23 am

Отражения в:
SciFi.bg
fakel.bg
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Wed May 15, 2013 11:51 am

Отражение в МИКЦ „Една стъпка към независимостта“ (18.04.)

Би трябвало да е излязло и представяне в хартиеното издание на в. „Сега“ от 11 май, събота. Ако някой има броя – моля да свери.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Wed Jun 12, 2013 11:47 am

Следващия вторник, 18 юни, ще има читателско обсъждане на сборника в клуб „Иван Ефремов“: Културен дом „Средец“ – София, ул. Кракра 2А, стая 213, от 20 до 21:30. Заедно с разговор за „Непоискано добро“ – и двете части.

Заповядайте. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Tue Jun 18, 2013 10:36 pm

Звукозапис от читателската дискусия в „Ефремов“, 18.06.2013

Note to self: Да питам Вальо Иванов ползва ли се думата „аборт“ в терминологията на космодрумите.

This post by Кал received thanks from: 2
negesta (Thu Jun 20, 2013 10:07 pm) • Лъч (Wed Jun 19, 2013 11:25 am)
Rating: 20%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Лъч » Wed Jun 19, 2013 11:27 am

Споделям тук и записа, който направих. В .3gp формат е. С около две минути е по-дълъг, понеже почва малко преди този на Кал.
User avatar
Лъч
Лъч (Баш Мъдрец)
 
Posts: 1868
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 4229 times
Has been thanked: 1680 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Wed Aug 28, 2013 10:02 am

„Тринайсетте цвята на дъгата“ в Моята библиотека

(Чобити, моля проверявайте за коментари там сегиз-тогиз – и ги копирайте тук, ако са повече от един ред. ;))
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Sat Aug 31, 2013 3:11 pm

Отзив от Ана Хелс в Сборище на трубадури

Сборник — съкровище, сякаш изровен от дълбините на прашен таван в къщата на непознатата ни пралеля, която всички са смятали за малко странна официално, а под сурдинка откровено са се бояли от нея като от вещица на старите сили. В тайнствен сандък с липсваща ключалка, отваряща се при докосване на просветените следовници на словото, откриваме внимателно събирана колекция предмети — символи на цели вътрешни вселени, дошли от различни времена и цивилизации, светове и творци, омайващи ни по холографско-магичен начин, извикващ картини, звуци и усещания само от един-единствен допир.

Изящна лампа с филигранна изработка, носеща надпис „Марта“, символизираща пътуване извън възможното на любимата леко претенциозна вещица на Величка Настрадинова. Парче древно-неземна керамика, отваряща холограми на непознати вселени във фантастично-фентъзиен уклон, частица епика, претворена от тандема на Атанас П. Славов и Георги Арнаудов. Няколко страници пожълтял текст от дневник, с личащ си почерк на принца на готическия мрак Едгар Алън По, омесващ въображаеми герои и реални лица в триизмерен живот под съмнение, принесен с благоговение от безспорния майстор Александър Карапанчев. Малък флакон със сгъстена ектоплазма и неземен етер, лекарство за всяка болест и болка в света, със закрепен на нишка несъществуваемост билет за метрото, завлечен с изричното авторово съгласие от личната колекция на Любомир П. Николов. Картина с аморфна рамка, разкриваща повече извън ограниченията на видимото, с блестящи пръски криво-огледална боя, и малък надпис в долния й ъгъл с името на Григор Гачев. Топчица мека извънземна козина, посипана с космически прах и събрала обич и спасение от няколко парсека живот, предоставена любезно от Ники Теллалов. Сертификат за спасение на света, рамкиран и подписан от поредната служба по управление на авариите, изнамерен от Валентин Д. Иванов. Частица мозайка от изчезналите южноамерикански цивилизации, с още видими следи от кръв на младенци и стъпки на конкистадор, завещана от недоказуемите отвъдвремеви предци на Янко Чолаков. Бутилка отлежало змийско мляко, реколта специална за витеци и златокръвни светци, от избата с великолепието на родната митология на Йоан Владимир. Космически маяк — спасител на поредните генетични човешки играчки, захвърлени в инопланетна детска стая, донесен през галактическите времелинии от Ивайло П. Иванов. Сгъстена страст и самота на кубчета неяснота, създадени от ума на Калин Ненов и Владо Полеганов. Детска шепа изсушени сълзи на истинска Юнакиня, от онези тихите и очакващите живота, но получаващи само живеенето, поднесена унесно отново от Калин Ненов. Чаша с видими следи от портокалов сок, инкрустирана с драконови люспи от последната кожосмяна на пазителя на Другото царство, специално от бюфета на Геновева Детелинова.

Изпипани и подбрани текстове, някои познати, други напомнящи ни за вече видяното, но също и съвсем различни и нови дори за твърде опитния читател на български автори. Колекция от бисери на фантазията, подредени с невидимата нишка на спасителите на съзнания, носещи надежда, че словото все още трепти от магия и има все така онази сила да променя и еволюира идеите в действия и планове за прогрес на умовете и световете, по чиито пътища се движат телата ни. Сборник — влюбване в българските автори и техните модели — образци на чудесен език и вълнуващи идеи отвъд възможното за момента, но напълно вероятни при съвсем лека промяна на условията, а може би дори само на мисленето. Една малка стъпчица е достатъчна, за да се завърти вселената в съвсем непознат танц, а поканата е винаги в думи — приемете я.

This post by Кал received thanks from:
отсъстващ (Sat Aug 31, 2013 6:38 pm)
Rating: 10%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Sat Sep 14, 2013 11:38 am

Отзив от Аделина „Змей“ Генова:

Обичам фантастиката и искрено се радвам, когато попадна на хубава българска такава. А антологията “Тринайсетте цвята на дъгата”, събрала имена като Величка Настрадинова, Атанас Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Иванов, Янчо Чолаков, Ангелина Илиева (Йоан Владимир), Ивайло Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов, Геновева Детелинова… какво да кажа… просто ти отнася главата.

Започва плавно със “Заклинание”, “Сиянието на реката” и “Последният разказ”, които мога да нарека подгряващи – не толкова твърда фантастика, колкото навлизащи в света на мистиката и нереалното.

Те ще ви срещнат с оперна прима, която умее да се грижи за хората, които обича дори те да са на хиляди километри; един уморен от сблъсъци войник на път да разбере собствената си съдба, имайки възможността да отплава при боговете… и дори с последните дни на Едгар Алан По.

После следва сблъсък с “В началото беше метрото”, “Животинчето”, “Как спасих света, или най-хубавата професия”, “И попита войникът: Кой ме повика?” – тук вече излизаме в космоса, чакащи апокалипсис; развиваме напреднала технология от един паралелен свят и виждаме една по-различна Ацтекска империя, където канибализмът е закон и единствен начин за оцеляване.

А след това, ех, завиждам за първата среща с “Извън картината”, “Атентатът” и “Сънувах човешко лице”. Искрено завиждам и се кълна, че ще ги препрочитам.

“Извън картината” умело създава усещането, че самият ти си в разказа. През цялото време имах чувството, че съм вперила поглед в книга на братя Стругацки, а не в български разказ. Разказ за това, което остава в историята и за това какво се крие зад красивата опаковка, разказ за умението да се лъже красиво и как може да се покрие истината с майсторлък.

“Атентатът” пък сбира в алтернативна България витеци, змейове, обикновени хора и светци. Змейовете са се завърнали от Долната земя, помогнали са и са улеснили живота на хората, правейки ги лениви и… неблагодарни – нещо, което светците не могат да простят и се втурват да отмъщават. Змейско-богословски екшън с нотка колобърски съспенс, какво повече да иска човек?

“Сънувах човешко лице” е представител на фантастика, която блести заради сбора от идея, качество и изпълнение от-до. Много човешка и много наболяла в нашия свят, в който важи закона на джунглата. Кратък разказ, който е събрал в себе си цяла вселена от възможности.

А ако това не ви стига, имаме още “Да обичаш Сам Сама”, “Приказка за Юнаци и злодеи” и “Драконът и портокаловият сок”, като последният разказ е откриващата глава от предстоящата “Приказка за магьосници, физици и дракон”.

“Приказка за Юнаци и злодеи” спокойно може да бъде възприемана като алегория за дезинформацията и умението на истински лошите да изкривяват нещата винаги така както е угодно на по-богатия интерес.

“Драконът и портокаловият сок” пък на помня на българска версия на Пратчето-Роулинг, израснала в панелка в “Люлин” – прост език и блестящ хумор. И не случайно не казвам побългарена версия, а българска – защото е равна.

Непростимо е, че едвам успявам да открия пред очите ви айсберга от положителни емоции при сблъсъка ми с ”Тринайсетте цвята на дъгата”. От Човешката Библиотека са събрали сериозен сборник с произведения и автори, за които ще се говори още (надявам се и се моля), а книгата може да бъде намерена в електронен и в книжен вариант.

И, вярвайте ми, заслужава си да имате това съкровище.


И в Goodreads.

This post by Кал received thanks from: 2
negesta (Sat Sep 14, 2013 2:35 pm) • Люба (Sat Sep 14, 2013 9:47 pm)
Rating: 20%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Wed Oct 02, 2013 11:21 pm

Отзив от Стоян Пешев:

Ако вече не бях чел някои от разказите, събрани в антологията, „Тринайсетте цвята на дъгата“ щеше да ме убеди колко добре умеят да творят българските писатели. (Умеят.) Включените произведения са представители на различни жанрове във фантастичната литература, както и на различни похвати в писането. Неслучайно сборникът носи това име.

Първият разказ е на Величка Настрадинова. „Заклинание“ ме остави с особено чувство на приемственост, клише: зареди ме позитивно и с високи очаквания към следващите произведения.

„Сиянието на реката“ на Наско Славов и Георги Георгиев ми беше интересен, но винаги съм имал този проблем с творбите на Славов – една част е написа превъзходно и в момента, в който се потопя в красотата на думите, нещо се счупва, обърква, стои не на място, не във фаза с останалото. Искаше ми се някои фрагменти да бяха написани различно.

Не успях да се свържа с „Последният разказ“ на Александър Карапанчев. Това е единственото произведение, към което не изпитах симпатии. Просто нямаме допирни точки.

„В началото бе метрото“ на Любомир Николов и „Животинчето“ на Теллалов съм чел и преди, но ми беше приятно да се разровя отново. „Извън картината“ на Григор Гачев ми допадна много и малко ме е срам да си призная, че следя блога му, а до този момент не бях чел художествените му произведения.

Текстът на Валентин Иванов ми допадна. Не мога да нарека „Как спасих света, или най-хубавата професия“ разказ, защото липсва изграден конфликт, липсва развръзка и изобщо липсват елементите, които правят един текст разказ. Валентин Иванов има няколко възможности да създаде конфликт, но ми се струва, че по-скоро избягва да го направи. Не съм чел нищо друго негово, за да си създам ясно впечатление.

Едно от бижутата в сборника е „И попита войникът: – Кой ме повика?“. Янчо Чолаков е страхотен стилист, а разказът му носи привкус на бизаро – жанр, с който малцина български автори експериментират. И последното изречение!

Творчеството на Йоан Владимир винаги ме е пленявало, „Атентатът“ беше просто поредното стъпало на възхищението ми към писателските умения на авторката.

Бях искрено зарадван да попадна на „Сънувах човешко лице“. Ивайло П. Иванов е един от много малкото български писатели, които умеят да пишат твърда фантастика. Искам още.

„Да обичаш сам сама“ на Калин Ненов и Владимир Полеганов е страхотно стилистично бонбонче и носи толкова счупване, експериментиране с езика, че на моменти ми напомни на задъхващия ритъм на Дилейни.

Следващият разказ, отново (но само) на Калин Ненов, съм чел и преди, в сборниците на първото издание на Златен Кан. „Приказка за юнаци и злодеи“ е поднесена модерно, приятна за четене и… ами искам повече.

Геновева Детелинова. Име, което преди да отворя сборника, не познавах. „Драконът и портокаловият сок“ е разказът, който ми направи най-силно впечатление, напомни ми за Хари Потър на Роулинг, но същевременно е различен, нашенски и, смея да кажа, много по-добре написан. Някъде четох за предстоящ роман в същата вселена. Надявам се да видим повече от авторката. Страхотно написана история!

Надявам се повече хора да се запознаят с „Тринайсетте цвята на дъгата“, защото антологията си заслужава. Особено като предястие към предстоящата нова (и масивна!) антология „За спасяването на света“. Огромни благодарности към човеците от ЧоБи, които ми предоставиха възможността да се потопя в багрите на едни от най-ярките български автори!

This post by Кал received thanks from:
Люба (Thu Oct 03, 2013 12:40 am)
Rating: 10%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Fri Dec 20, 2013 6:46 pm

Ето и първото пиратско издание на „Тринайсетте цвята на дъгата“, което ми попада:

lib.rus.ec
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Sun Jun 08, 2014 10:40 pm

Отзив на Dodolion в My Fantasy Experience

1. Заклинание от Величка Настрадинова – 1/5
Първият разказ, от този сборник, много ме разочарова, дори ме накара да се съмнявам, дали съм посегнал към правилния сборник. Толкова не на място се чувствах докато го четох, че признавам си с мъка стигнах до края.

2. Сиянието на реката от Атанас П. Славов Георги Димитров Георгиев – 3/5
Малко фентъзи въздух с нотки на епичен размах, които обаче не успяха да ме докоснат, в този иначе приличен сюжет.

3. Последният разказ от Александър Карапанчев – 4/5
Прекрасен разказ с нотки на готически мрак разказващ за майстора на готиката Едгар Алън По.

4. В началото бе метрото от Любомир П. Николов – 5/5
Страхотен разказ с много оригинална идея и страхотно послание. Един от най добрите в сборника.

5. Извън картината от Григор Гачев – 5/5
Уникално увлекателна история, истински шедьовър. С интерес чакам да прочета и друго произведение на този автор.

6. Животинчето от Николай Теллалов – 3/5
Трябва да призная, че явно подходих с доста големи очаквания, към единствения ми познат автор в сборника. Сравнен с историите му за дракончето, този разказ леко бледнее.

7. Как спасих света, или най-хубавата професия от Валентин Иванов – 4/5
Странен стил, липса на история, липса на конфликти, но за сметка на това силно послание.

8. И попита войникът: — Кой ме повика? от Янчо Чолаков – 5/5
Един много увлекателен разказ, връщаш ни във времето на ацтеките и първите им сблъсъци с европейците.

9. Атентатът от Йоан Владимир – 4/5
Много оригинален сетинг, в който драконите управляват България и са си избрали за столица Велико Търново. Надявам се автора да напише по-мащабно произведение по темата, което ще прочета с удоволствие.

10. Сънувах човешко лице от Ивайло П. Иванов – 5/5
Голямото бижу в този сборник е именно този разказ. Макар фантастиката да не ме грабва като жанр, то благодарение на такива разкази, продължавам да и давам шанс. След като го прочетох, дълго време се въртях в леглото, разсъждавайки по него, без да мога да заспя.

11. Да обичаш Сам Сама от Калин Ненов Владимир Полеганов – 1/5
Прекрасно написан разказ, чиято тема толкова да не ме вълнува, и чиито сюжет толкова да ми доскуча, че признавам си не го дочетох. Вярвам обаче, че ще се хареса на не малко читатели, които се вълнуват от такива теми.

12. Приказка за Юнаци и злодеи от Калин Ненов – 4/5
Много от оригинален разказ, който ме остави с ищаха да искам повече.

13 Драконът и портокаловият сок от Геновева Детелинова – 5/5
Сборника завършва много силно с този ала „Пратчет по български“ разказ, който определено ме накара да обърна внимание на книгата на авторката, в която по-обстойно описва приключенията на тези колоритни герои.

Плюсове:

Няколко от разказите имат много интересни и оригинални идеи.
Написани са с много завладяващ стил.

Минуси:

Не всички разкази са интересни.


Моят отговор:

Кал wrote:Да благодаря за отзива и тук. :)

За Юнашките и Юнакинските приказки – още има тук. И тук. Свалят се свободно. Предупреждавам, че някои са силно експериментални. ;)

А тъкмо преди мъничко започнахме втората редакция на най-новата приказка от цикъла, наречена „Промяна“. Наесен, бъдеще да е, ще я покажем на света. :)

След като тази антология като цяло ти е харесала, препоръчвам ти и „За спасяването на света“ – нейната кака. ;) И тя е достъпна свободно (само си я поискваш на пощата на Човешката библиотека).


Кал wrote:Забравих да кажа и че подготвяме сборник с разкази и романа „Ортодокс“ на Григор Гачев – може би за зимата. А повече от Йоан Владимир (макар и не цял роман :) ) можеш да намериш в онлайн сборника ѝ „Легенди за стражите на Трите порти“. Препоръчвам топло.
Last edited by Кал on Mon Jun 09, 2014 9:37 am, edited 1 time in total.
Reason: +коментар
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Tue Aug 05, 2014 3:07 am

Отзив от Adi в Goodreads:

Досега си мислех, че трудно мога да харесам българско фентъзи/фантастика. Или въобще книга, написана от български автор.
Нямам спомен кое толкова ме е наплашило, но Тринайсетте цвята на дъгата ме излекува от този страх завинаги.
Много ми се искаше да харесам без задръжки абсолютно всеки от разказите, защото те го заслужават. Но дори и тези, които събраха по-малко от симпатиите ми, са чудесни, добре написани и заслужаващи вниманието на всеки почитател на фантастиката и фентъзито.
Като любими ми се очертаха /без да ги степенувам/: Извън картината, Заклинание, Как спасих света, или най-хубавата професия, Атентатът, Да обичаш Сам Сама, Приказка за юнаци и злодеи, Драконът и портокаловият сок.
Чудесен сборник. Мога единствено да се възхитя и да го препоръчам.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Sat Aug 09, 2014 9:51 am

... и мой отговор към отзива на Adi:

Много мило ми стана от „ме излекува от страха от българската фантастика“. Това ни е била една от мечтите, като правим тези антологии.

А излекуването от страха – който и да е страх – е един от миговете на катарзис и ликуване, в които животът ми лумва по-ярко. Така че – благодаря. :)

Голямата сестра на „Тринайсетте цвята“ е „За спасяването на света“. Само си я поискай. ;)

This post by Кал received thanks from:
Cliff_Burton (Sat Aug 09, 2014 3:05 pm)
Rating: 10%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times

Re: Тринайсетте цвята на дъгата

Postby Кал » Mon Sep 22, 2014 11:15 am

Ако искате да подкрепите „Тринайсетте цвята...“ в онлайн класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ – гласувайте тук, до 28 септември. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9193
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 5997 times
Has been thanked: 4510 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron